The Left-Behind in Bulgaria

Категория: новини Page 1 of 3

Семинар „Предизвикателствата на терената работа сред „ОСТАНАЛИТЕ“ в България“

На 01 декември 2023 г. в ИЕФЕМ – БАН екипът на проекта организира Семинар на тема: „Предизвикателствата на терената работа сред „ОСТАНАЛИТЕ“ в България“. Докладите бяха разпределени в два панела, като всеки от участниците представи терена си и основните изводи от изследванията си в рамките на проекта. В своето изложение Бехрин Шопова говори за двустранната връзка между изследовател и респонденти – подходи, методи и техники на теренното проучване. Динамиката в отношенията на семейства, в които емигрантите се завръщат, а останалите емигрират бе фокусът в доклада на Пламена Славова. Мила Маева представи пенсионерските клубове и подкрепата, която получават родителите на емигрантите, а Йелис Еролова обърна внимание на изследователските въпроси и проблеми, свързани с последиците от емиграцията сред ромите мюсюлмани в Североизточна България. Вторият панел започна с доклада на Мина Христова, който тя разгледа образите на България от гледна точка на останалите роднини на емигранти. Финансовите трансфери между живеещите в чужбина и техните семейства бяха акцентът в изложението на Магдалена Славкова, а фокусът в изследването на Юлия Попчева бе върху градът на жените баданте 13 години по-късно, като бе представено отражението на женската мобилност и емиграцията върху жителите на гр. Вършец и региона. В последния доклад от семинара Ваня Иванова обърна внимание на това кой остава в България след завръщане от живот зад граница.

През м. октомври д-р Йелис Еролова участва в три научни конференции

 

През месец октомври д-р Йелис Еролова участва в три научни конференции, в които представи резултатите от изследователската си работа върху ромските разделени семейства.
Между 3 и 6 октомври 2023 г. тя участва в международна конференция на Gypsy Lore Society в Сао Пауло, Бразилия с доклад на тема „Влиянието на миграцията върху качеството на живот. По примера на „останали“ ромски семейства в Североизточна България. Тя акцентира върху положителните промени в начина на живот на останалите разделени ромски семейства в няколко селища в България, дължащи се на нарасналите доходи на ромските емигранти.
Между 19 и 20 октомври д-р Еролова участва в научна конференция „Изток-Запад: религии, центрове и периферии“, организирана от Института за исторически изследвания при БАН и Центъра за изследване на религиите към СУ „Св. Климент Охридски“ в гр. София. В презентацията й, озаглавена „Религия, взаимопомощ и дарения между ромите емигранти в чужбина и останалите им роднини“, тя обърна внимание на ромските инвестиции и дарения в България, които водят до преодоляване на „периферността“ и „маргиналността“ на ромските махали.
Следващото участие на д-р Еролова бе в научната конференция „Четения в памет на Проф. д.и.н. Цветана Георгиева: история и антропология“, организирана от СУ „Св. Климент Охридски“ от 26 до 28 октомври в гр. София. В доклад на тема: „Ромите емигранти през погледа на останалите им роднини в България“ бе дискутиран адаптационния опит на ромските емигранти, повишаването на жизнения им стандарт и гражданското им самочувствие, както и различните форми на благотворителността им през разказите на останалите им роднини в България.

До Омуртаг и обратно

Въпреки режимa на питейна вода и високите температури част от изследователите от екипа на проекта посетиха и гр. Омуртаг в периода от 13 до 19 юли 2023 г., където проведоха теренни проучвания. Бяха реализирани срещи с членове на разделени семейства – възрастни роднини и младежи.
Д-р Шопова задълбочи проучванията си, свързани с безводието в региона, което е една от основните причини за отлива на младото население към други места, където този проблем не съществува. Нежеланието на емигриралите в Западна Европа семейства да се завръщат или дори да посещават роднините си в летните месеци, заради безводието, бе един от основните проблеми, които бяха изтъкнати от респондентите.
Д-р Еролова продължи изследванията си върху общността на ромите мюсюлмани, с което потвърди изводите си от досега направените проучвания, а именно че в резултат на емиграцията в различни европейски страни, качеството им на живот се е повишило. В ромската махала на Омуртаг, новопостроените и реновирани къщи контрастират на лошото състояние на пътната инфраструктура. Последиците от емиграцията на ромите от Омуртаг, както и в други селища в Североизточна България като Варна, Шумен и Балчик, се изразява освен в грижа за семейството, така и в грижа за местната мюсюлманска общността. Благодарение на даренията, които правят, е реновирана и местната джамия „Фъндък“.

Теренно проучване в Долни Чифлик и региона

През юли-август 2023 г. Магдалена Славкова проведе теренно проучване в град Долни Чифлик, село Старо Оряхово и село Тръстиково, Варненско. Тя направи дълбочинни интервюта с трима мъже и пет жени. Петима от интервюираните са от групата на румъноезичните рудари (копанари), един мъж е от групата на бургуджиите и две от интервютата са проведени с българки. Повечето събеседници, които са православни християни и евангелски методисти, живеят в България, като трима от тях са завърнали се мигранти, а една жена живее със семейството си в Румъния. По време на интервютата бяха задавани въпроси относно начина на живот на “останалите хора” в България, тяхното социално и икономическо положение, по какъв начин те възприемат емигрантите, какво е тяхното мнение за живота в чужбина и как общуват със своите роднини зад граница.

Теренна работа в Русе

В края на юли 2023 г. д-р Пламена Стоянова проведе теренно проучване в град Русе. Специално внимание бе отделено на интервюта на пораснали деца и емигрирали родители. Акцента и този път беше поставен върху семейства в които има повече от един емигрант. Интересен момент при проведените интервюта бе категоричната позиция на останалите, че не желаят да емигрират, както и окончателното решение на заминалите да не се завръщат в страната.

Интервюта в Пловдив

В средата на юли 2023 г. доктор Пламена Стоянова проведе теренно проучване в град Пловдив. Замислено като изследване сред родители на емигранти, които живеят в старчески домове, проучването се даде по-интересни резултати сред останали деца на заминали родители. Не по-малко интригуващи се оказаха и няколко разговора с останали в страната братя и сестри, чийто близки пребивават в чужбина.

Миграционната динамика във фокуса на теренно изследване

В края на юни 2023 г. д-р Пламена Стоянова проведе теренно проучване в град Ямбол. Във фокуса на терена бяха поставени интервюта със семейства на емигранти, които се завръщат в страната, докато друг член от семейството им емигрира. Такива интервюта позволяват да се проследи динамиката на сменените роли между завърналите се емигранти и заминалите останали. Въпросният терен акцентира върху важен аспект от изследването за останалите, тъй като в много семейства на България, заминалите са повече от един, и не всеки от тях заминава завинаги. С цел да се добие по-достоверна картина за динамиката на такива взаимоотношенията, интервютата бяха проведени с повече от един член на семейството.

Участие на Магдалена Славкова в международен форум

Магдалена Славкова, участник в екипа на проекта, взе участие в 16-ия конгрес на СИЕФ (Международното дружество за етнология и фолклор), който се проведе в град Бърно, Чехия, от 7 до 10 юни 2023 г. под надслов “Living Uncertainty” (програмата е достъпна на: https://doi.org/10.22582/SIEF2023prg). Конгресът се проведе под егидата на Министъра на културата на Чехия, Председателя на Академията на науките и Ректора на Масариковия университет в Бърно. Магдалена Славкова се представи с доклад на тема “Fieldwork strategy among the Romani left-behind children in Bulgaria” в панела, който разгледа научни проблеми, свързани с несигурността в начина на живот на деца и младежи с мигрантски произход. Докладът й бе посрещнат с много въпроси от стана на публиката относно спецификите и етиката на теренната работа в изследванията на ромски деца.

5та Международна конференция „Between the Worlds of Old and New Homes“

Институтът за етнология и фолклористика с Етноглафски музей към Българската академия на науките

и

екипът на научен проект „Културни и социални последици от емиграцията върху българското общество (1990-2019) (ОСТАНАЛИ)“ (2019-2022 г.) финансиран от ФНИ – МОН по договор № КН-06-Н40/9 – 10.12.2019 г. (2019–2024)

Ви канят на:

5та Международна конференция „Между световете на старите и нови домове“

29 – 31 май 2023 г.
София, България
(работен език – английски)

Пълна програма с линкове за достъп: ТУК

Резюмета на докладите: ТУК

Според Доклада за световната миграция от 2022 г. едва 3,6 % от световното население се състои от мигранти. Въпреки този процент, през последното десетилетие, и по-специално през последните три години – по време на пандемията COVID-19 и продължаващата война в Украйна, темите, свързани с мигрантите, бежанците, миграциите и мобилността, са свързани с висока степен на дезинформация и са част от политиките на страх и разделение, прилагани от някои политически лидери. Негативните социални последици, породени от този политизиран дискурс, засягат обществените ценности и подкрепят националистическите разкази и стереотипи, свързани с новодошлите в почти всяка страна, което допринася за продължаващите икономически, политически и множество други трудности, изпитвани в световен мащаб. От друга страна, приблизителният брой на международните мигранти се е увеличил през последните пет десетилетия и преходът от миграция към мобилност сега е много по-видим, в сравнение с времето преди COVID-19. Продължителният период на ограничаване на свободата на движение в рамките на градовете, държавите и в международен план изисква академичен и изследователски отговор за по-нататъшно концептуализиране и обсъждане на тези теми. Изменението на климата постепенно се превръща в една от основните причини за разселване при бедствия, което води до нови опустошителни движения на уязвими хора. И накрая, мигрантите рядко се придвижват с целите си семейства, предпочитайки да ги оставят в родината. Влиянието на движенията върху изпращащите общности и останалите, върху разделените и транснационалните семейства, е съществен и все по-актуален въпрос в постглобалния свят. Живеейки в несигурни времена с нововъзникващи глобални кризи, ние продължаваме да търсим по-добри средства за препитание и стабилен дом, по-добро образование, или, с други думи, преоткриване, възстановяване или напредък за себе си, за нашите семейства и за нашия живот.

Конференцията се финансира от Национален фонд „Научни изследвания“ – Министерство на образованието и науката (№ КН-06-Н40/9 – 10.12.2019 г.).

Повече информация за конференцията:  https://conferenceworlds.wordpress.com/

Покана за участие в конференция ‘Between the Worlds of Old and New Homes’

Пълната покана за участие е достъпна на следния ЛИНК

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките има удоволствието да Ви покани на 5-та Международна конференция от поредицата „Между световете“ на тема: „Между световете на старите и нови домове“, която ще се проведе на 29-31 май 2023 г. в гр. София.

Според  Световния доклад за миграция от 2022 г. 3,6% от населението на света се състои от мигранти. Въпреки този процент, през последното десетилетие, и по-специално през последните три години – по време на пандемията COVID-19 и продължаващата война в Украйна, темите, свързани с мигрантите, бежанците, миграциите и мобилността, са свързани с висока степен на дезинформация и са част от политиката на страх и разделение, използвана от някои политически лидери. Негативните социални последици, породени от този политизиран дискурс, засягат обществените ценности и подкрепят националистическите разкази и стереотипи, свързани с новодошлите в почти всяка страна, което допринася за продължаващите икономически, политически и безброй други трудности, изпитвани в световен мащаб.

От друга страна, приблизителният брой на мигранти в меодународен мащаб се е увеличил през последните пет десетилетия и преходът от миграция към мобилност сега е дори по-видим, отколкото преди пандемията от COVID-19. Продължителният период на ограничаване на свободата на движение в рамките на градовете, държавите и в международен план изисква академичен и изследователски отговор за по-нататъшно концептуализиране и обсъждане на разглежданите теми.

Изменението на климата постепенно се превръща в една от основните причини за миграция при бедствия, което води до нови движения на уязвими хора.

И накрая, мигрантите рядко се напускат родината си с целите си семейства. Влиянието на движенията върху изпращащите общности и останалите, разделените и транснационалните семейства, е съществен и все по-актуален въпрос в постглобалния свят.

Живеейки в несигурни времена с нововъзникващи глобални кризи, ние продължаваме да търсим по-добри средства за прехрана, сигурен дом и по-добро образование, или с други думи, преоткриване, възстановяване или напредък за себе си, семействата си и начина си на живот. Ето защо ви каним на академична дискусия за премълчаваните и насърчавани миграции, заглушаваните и подкрепяните стремежи за мобилност и всички техни последици за приемащите и изпращащите общества. Добре дошли са и представители на неправителствените организации.

Работният език на конференцията е английски. Заявки за участие се приемат до 1 март 2023 г. на следната електронна поща: theleftbehindbg@gmail.com

Пълната информация е достъпнана също на: https://conferenceworlds.wordpress.com/

Конференцията ще се реализира в рамките на проект „Културни и социални последици от емиграцията върху българското общество (1990-2019) (ОСТАНАЛИ)“, изпълняван от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ при Министерство на образованието и науката на Република България (по договор № КН-06-Н40/9 – 10.12.2019 г.).

Page 1 of 3

Powered by WordPress & Theme by Anders Norén