Категория: новини Page 2 of 3

На 18-21 ноември 2021 г. проектът „Културни и социални последици от емиграцията върху българското общество (1990-2019) (ОСТАНАЛИ) беше представен от своите членове на 53-та годишна конвеция на Асоциацията за славянски, източноевропейски и евразийски изследвания (ASEEES). Докладите бяха обединени от нашия панел „В пресечната точка на културите: мигранти и „останалите“ семейства“ („At the Intersection of Cultures: Migrants and the Left-Behind Family Members“), който зае своято място в програмата на конвенцията на 19 ноември. Нашите доклади бяха представени хибридно – както на място в Ню Орлийнс, Луизиана, така и онлайн от София, България. Разнообразните теми предложиха на вниманието на слушателите предварителните резултати от проведените теренни проучвания и анализи, касаещи децата, партньорите и родителите на мигрантите, както и медийните репрезентации и стереотипите, които обграждат образа на младите интелигентни българи завършили своето образование извън България.

Модератор на панела беше и ръководителят на проекта доц. д-р Мила Маева. Дискутант беше проф. д-р Елена Марушиакова, представител на Университета „Сейнт Андрюз“ Шотландия и ИЕФЕМ – БАН, България.

В контекста на глобализирания свят, усилената мобилност и миграция и модерните процеси по олекотяване на гражданството, научният интерес остава концентриран най-вече върху мигрантите и техния живот в чужбина. Малко проучвания обаче се фокусират върху рефлексиите на емиграцията върху семействата останали в родното място. Панелът обръща внимание на икономическите, културните и социалните промени на общестностите „у дома“, които се случват под въздействието на емиграцията.

В рамките на панела гл. ас. д-р Магдалена Славкова се представи с тема: „Paternal migration and the Gypsy/Roma children in school age” (Родителска миграция и циганските/ромските деца в училищна възраст). Целта на нейния доклад бе да представи въздействието на трудовата миграция и мобилност върху деца в училищна възраст, останали в България. Докато техните собствени деца са в чужбина, възрастните хора поддържат семейството, грижат се за здравето, обучението и благоденствието на внуците си, правят ремонти в домове си с изпращаните пари. Представя се специфичния случай на румъноезичните рудари, чийто модел на миграция се различава от този на циганските/ромските групи и на българското население по отношение отглеждането на техните деца, докато самите родители работят зад граница като нискоквалифициран персонал в сферите на земеделието, туризма, строителството, социално-битовите услуги. Докладът ползва резултати от теренни изследвания, проведени по проект “Останали” и от предишни етнографски проучвания сред рударски семейства.

В своя доклад „Spouses Left-behind – Gender Migration Impact upon Separated Families“, Юлия Попчева и гл. ас. д-р Бехрин Шопова обединиха резултатите от теренните си изследвания, за да представят влиянието на трудовата миграция и мобилност върху разделените семейства и местните общности и по-специално върху социокултурните промени. Сравнителното изследване е проведено в Северозападна България, където предимно жените напускат страната и Югозападна България – с преобладаваща мъжка миграция. Анализите, направени през призмата на половите, поколенчески и конфесионални особености на движенията, показват различните икономически, социални и културни стратегии на българските семейства и тяхната устойчивост в условията на постоянна мобилност.

Гл. ас. д-р Мина Христова представи доклада си на тема: „Останалите: медийни репрезентации, стереотипи и образи“ в Ню Орлийнс. Фокус на нейния интерес е паралелът в изграждането на медийните и обществените репрезентации както на „обикновените хора“ сред мигрантите, така и на тези, които тя нарича „носители на политическата промяна“. Докладът й е базиран върху количествено изследване, проведено в рамките на проекта и представително изследване на социологическа агенция „Тренд“, както и върху медийни публикации. Основната теза е, че докато образът на „обикновените хора“, заминали в чужбина като трудови емигранти, се изгражда плуралистично – с положителни и отрицателни характеристики, то този на младите хора, получили висшето си образование навън е не само положителен, но и е и способен да повлияе кардинално социалните настроения и политическата обстановка в страната.

Гл. ас. д-р Пламена Стоянова представи своята тема „The impact of migration on the seniors left-behind in Bulgaria“ (Миграцията на децата и отражението й върху родителите оставащи в България). Проучването анализира съдбата на съдбата на семействата, чийто деца напускат България след политическите промени през 1989 г. Докладът се фокусира върху ефекта от липсата на вече порасналите деца върху родителите. Засегнат е въпроса как това се отразява върху семейното ежедневие, финансова стабилност и психологическия комфорт на възрастните. Отношенията вътре в семейството, между емигрантите и техните родители, както и динамиката между напусналите страната деца и останалите в България техни братя и сестри, също е тема в проучването.

Юлия Попчева представи доклада си “When Grandmother is Babysitting: childcare mobility of middle-aged and senior women“ (Когато баба e детегледачката: мобилност на жени в средна и зряла възраст свързана с отглеждане на деца), в рамките на V-та международна конференция за мултилокалност “Territorialities of Multilocality”, която се проведе в София на 25-26 ноември 2021 г. Проучването отразява съхраняването на устойчивата традиция, включваща активно бабите в отглеждането на децата и адаптирането й към различните миграционни модели на разделените семейства. То представя стратегиите на жени в средна и зряла възраст, свързани с мобилността и полагането на грижа за внуците. Това са т.нар. „мултилокални баби“, живеещи тук и там, готови да гостуват навсякъде, да пътуват – без значение накъде, но да бъдат на мястото, на което имат нужда от тях. Дискутирани са различните случаи на мобилност от и към България, на (не)адаптация в приемащата държава, както и причините за завръщане „у дома“. Прави впечатление, че връзката баби – внуци е интензивна не само във варианта, в който децата живеят в чужбина, а бабата в България, но и при жени в средна възраст, които са в ситуация на миграция, а внуците са останали в родината.

Изследването е проведено в периода 2019 – 2021 г. в България и чужбина (по-специално в Италия, Испания и Франция) като са ползвани класически етнографски методи и методи на виртуалната етнография.

Гл. ас. д-р Йелис Еролова проведен теренно проучване в гр. Варна и в гр. Балчик в периода от 5 до 11 октомври 2021 г. Тя се срещна с възрастни членове на ромски семейства, чиито деца живеят и работят в Германия и във Великобритания. В Балчик, д-р Еролова успя да задълбочи наблюденията си върху последиците от спестяванията на ромите емигранти в Полша, които бяха регистрирани преди 10 години и дискутирани в различни научни публикации.

гр. Балчик, ромска махала в Квартала

Изследователката представи резултатите от теренната си работа във Варна, Балчик и с. Вардун, община Търговище на международната онлайн конференция „Социални неравенства и качество на живот“, организирана от Изследователския институт за качеството на живот към Румънската академия и Румънската социологическа асоциация  от 15 до 19 ноември 2021 г. В доклада й на тeма „Ефекти от емиграцията на „останали“ ромски семейства в Североизточна България“ бяха съпоставени различни примери за промените в начина на живот и възможностите за туризъм на пенсионери и трудовоактивни представители на разделени ромски семейства под влияние на роднините им емигранти в чужбина.

На 4.11.2021 г. по време на международната конференция „Entrepreneurship, Creativity and Managerial Innovation: Creativity and innovation in times of crisis“ в гр. Дахла, Мароко доц. д-р Мила Маева представи доклад на тема „Останалите в България и управлението на кризи“.

Резюме на доклада:

По-голямата част от миграционните изследвания са фокусирани основно върху заминаването, пътуването, интеграцията и адаптацията в приемащата страна. Докладът има друга цел, която е насочена към останалите семейства и роднини на емигрантите. Той се стреми да опише и анализира тяхното справяне с кризата, провокирана от миграцията на членове на семейството (особено деца) и раздялата на семейството. Специално внимание е отделено на положението на възрастните хора (родители на емигранти) като уязвима група и тяхното ежедневие. Изследването проследява появата на нови иновационни практики като взаимопомощ и дигитална комуникация като подходи за преодоляване на кризи. Специално внимание е обърнато на промените, настъпили в резултат на пандемията Covid-19, която задълбочи семейната раздяла поради блокирането и затварянето на границата. Изследването е базирано на етнографски теренни материали, събрани в периода 2020-2021 г. в различни части на България. Те представят и още една нова гледна точка към възрастните родители – като основни (особено финансови) поддръжници на децата им, живеещи в чужбина, в кризисни времена.

В периода 27.09 – 02.10. 2021 г. гл. ас. д-р Бехрин Шопова извърши теренно проучване в района на Югозападна България. Бяха проведени интервюта и разговори с жители от селата Брезница и Корница, общ. Гоце Делчев и селата Рибново и Дебрен, общ. Гърмен. Темите на разговорите бяха свързани с особеностите на трудовата мобилност сред българите мюсюлмани, като фокусът бе върху съвременните тенденции в миграционното поведение в контекста на демографските процеси и социално-икономическата ситуация в страната. Също така бяха дискутирани влиянието на миграцията върху културата, бита и социалния статус в семействата на останалите в България роднини, както и промените в семейните роли и образователните нагласи при подрастващите.

В хода на теренно проучване по проект за Идентичности към ФНИ в периода 12-15 септември в Бургас, извършено от Пламена Стоянова, много респонденти се оказват роднини на емигранти. Ето защо кръгът на въпросите към тях бива разширен, с оглед обхващането на информация за съдбата на Останалите в град Бургас. При повечето от интервюираните респонденти в град Бургас, става въпрос за заминали жени роднини, които сравнително рядко се завръщат в страната. Техните останали в България родственици обаче пътуват често. Силна тенденция бе забелязана сред сравнително младите баби, които макар и в активна възраст и все още работещи, помагат за отглеждането на своите внуци в чужбина.

На XIV Конгрес на антрополозите и етнолозите в Русия, който се проведе между 6 – 9 юли 2021 г., онлайн от гр. Томск, Русия, Юлия Попчева представи своето изследване на тема: „Баданте в Италии – жены и матери в Болгарии: влияние женской миграции на остальных членов их семей оставшихся на родине“ (Баданте в Италия – съпруги и майки в България: влияние на женската миграция върху членовете на семействата им, останали в родината). Жените баданте изпращат пари на своите роднини в България, но отсъстват от дома с години и дори десетилетия, завръщайки се най-често през лятото за няколко седмици. Докладът коментира промяната общуването между емигранти и останали в родината роднини – съпрузи, деца и внуци. Проучени са финансовите, културни и социални отношения между представителите на разделените семейства.  Проведена в периода 2020 – 2021 г., етнографската работа включва интервюта с жени баданте и техните роднини от Северна и Северозападна България, едни от най-бедните и обезлюдяващи региони в страната.

Между 6 и 9 юли 2021 г. гл. ас. д-р Йелис Еролова участва в международния научен онлайн форум „XIV КОНГРЕСС АНТРОПОЛОГОВ И ЭТНОЛОГОВ РОССИИ”, организирана от Ассоциация антропологов и этнологов России, Национальный исследовательский Томский государственый университет, Институт этнологии и антропологии им. Н.Н. Миклухо-Маклая при Руската академия на науките. В представения от нея доклад на английски език на тема: „A Modern Tale about Vardun’s Gypsies” изследователката обръща внимание върху активното взаимодействие и взаимопомощ между емигрантите и техните роднини, останали в родното им село, които, дори разделени, успяват да запазят емоционалната си близост и семейната сплотеност, да подобрят материалното си благосъстояние и социалната си сигурност, да укрепят самосъзнанието си за принадлежност към местната общност и да останат съпричастни към нейното развитие.

Във фокуса на извършеното теренно проучване от гл. ас д-р Пламена Стоянова в град София в периода 12-20 май 2021 г. бяха интервюирани респонденти чийто братя или сестри живеят в чужбина. Сред интервюираните се открои интересната тенденция- повечето от останалите в България, всъщност са имали своя собствен период в живота си, в който са пребивавали извън страната – като студенти или като работници. Обмисляли са сериозно възможността за емиграция. В последствие са взели решението да се завърнат с твърдото намерение да живеят в България.