The Left-Behind in Bulgaria

Категория: новини

Безводието като проблем на емигранти и останалите у дома семейства

Между 14 и 17 април 2021 г. Бехрин Шопова проведе теренно изследване в гр. Омуртаг и региона. Целта бе да се проучи  влиянието на безводието върху качеството на живот, миграционните процеси и културата на местното население, разнообразно по етнически и религиозен произход. Бе извършена работа с архиви, запознаване с нормативни документи, проследяващи историята на дългогодишните опити това бедствие да бъде преодоляно. В хода на проучването се осъществиха срещи с представители на общината и с няколко семейства избрали да останат в региона, но чиито деца и роднини живеят извън България.

Предварителните резултати от изследването бяха представени в Международна  хибридна конференция „ЕТНОГРАФИЯ НА БЕДСТВИЯТА“/“ETHNOGRAPHY OF DISASTERS”, която се проведе на 11–12 май 2021 г. с доклад на тема: „Безводието като бедствие (по примери от гр. Омуртаг и региона)“ . Специално внимание бе обърнато върху отражението му върху движението на населението и върху особено силното обезлюдяване. Бяха представени социални и културни модели за справяне с бедствието, както сред останалите жители на населените места, така и сред временно завърналите се мигранти.

Photo credit: снимка корица – Дарикнюз.бг
снимка в текст – в. 24 часа

Доклад “Последици от емиграцията върху ромските семейства в кв. „Аспарухово“, гр. Варна“

Гл.ас.д-р Магдалена Славкова участва с презентация на тема “Последици от емиграцията върху ромските семейства в кв. „Аспарухово“, гр. Варна“ в национална кръгла маса “За силата на познанието и любовта към науката”, която се проведе онлайн на 10 февруари 2021 г. Участниците в кръглата маса бяха 19. Форумът бе организиран от Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей – Българска академия на науките и бе посветен на 65-годишнината на доц. д-р Еля Цанева. В презентацията бяха представени ефектите от емиграцията върху ромските семейства във Варна, промяната в трудовия статус и жизнен стандарт, промяна на семейните роли и отношения, последици от емиграцията върх образованието на децата. Бе обърнато специално внимание на последиците от водното бедствие от юни 2014 г. върху качеството на живот на хората. Пострадалите от наводнението се опитват да компенсират загубите и да подобрят материалното си положение чрез емиграция, което, в крайна сметка, променя облика на ромския квартал.

Представяне на проекта в „Европейската нощ на учените 2020“

Проектът „Културни и социални последици от емиграцията върху българското общество / Останали“ беше представен в рамките на Европейската нощ на учените – FRESHER в ИЕФЕМ – БАН / IEFSEM – BAS.

 

На гости в гр. Левски и с. Малчика

Последно в списъка ни за годината, но не по-малко интересно, беше и теренното изследване на Юлия Попчева в град Левски и с. Малчика. В няколкото горещи августовски дни (за които си спомняме с радост през ноември) тя успя да се срещне не само с роднини на емигранти, но и със завърналите се за лятна ваканция техни близки. Градът беше пълен с автомобили с немска и испанска регистрации, както и със щастливите лица на хора, прибрали се у дома. Направените интервюта откроиха няколко типа стратегии за миграция и поддържане на връзка с останалите в България членове на семейства. Разгледан беше и ефектът на сезонната миграция върху развитието на градската и селска среда. Обсъдени бяха и причините за решението на всички онези, които са избрали да останат тук – в държавата и родния дом.

Проучване на региона на гр. Гоце Делчев

В периода 20 – 30.08.2020 г. гл.ас. Йелис Еролова и д-р Бехрин Шопова посетиха гр. Гоце Делчев и селата Горно Дряново, Огняново и Кочан. Бяха реализирани срещи и интервюта сред българи, българи мюсюлмани (помаци) и роми. Екипът се срещна с представители на бизнеса, духовни лица и представител на мюфтийството в града. Бяха локализирани различни миграционни модели, проследи се и тяхното влияние върху живота на останалите в България роднини. Анализът и представянето на събрания теренен материал предстои.

Посещение в гр. Монтана и околността

През месец август Юлия Попчева  посети гр. Монтана и околните села Крапчене, Стубел, Липен, Трифоново и Белимел. Срещите с информатори на различни възрасти бяха белязани от тъгата по заминалите роднини и надеждата за скорошни срещи. Разгледани бяха няколко теми, касаещи интеграцията на сънародниците ни в чужбина, промяната в качеството на живот и мирогледа на останалите в България техни роднини и др. Бяха проведени и разговори с близки и приятели на жените, гледащи възрастни хора в Италия, както и с новите „интернет“ баби, които се виждат с внуците си онлайн.
Изследванията в региона продължиха и с еднодневно посещение в гр. Мездра на 28 август 2020 г.
На снимката: храм „Света Троица“ и старото гробище в с. Белимел
Фотокредит: БНР https://bnr.bg/vidin/post/100715617

Теренно проучване в гр. Ямбол

Гл.ас. д-р Пламена Стоянова осъществи теренно проучване в град Ямбол в края на месец юли 2020 г. Във фокуса на изследването й бяха семейства, които имат деца – емигранти в чужбина.
Интервютата са проведени сред няколко възрастни двойки, чиито емигрирали деца живеят във Великобритания, Канада и САЩ. Повечето емигрирали деца имат свои семейства в страните на емиграция и поддържат активна връзка с родителите си и с останалите в България свои братя и сестри. Проследени бяха социалните,културните и икономическите последици, които емиграцията в семейството оказва върху останалите в България родители, роднини и деца.

Теренно изследване в Североизточна България

Въпреки ситуацията с COVID – 19, ние сме щастливи, че успяхме да пътуваме. Посетихме няколко града в различни региони на България, за да поговорим с местните за техния опит като ОСТАНАЛИ в България. Първият ни пост ще разкаже на кратко за работата ни в Търговище, Омуртаг и околните села. В рамките на 5 дни проследихме адаптацията на семействата, изпратили свои роднини в чужбина и се концентрирахме върху културните, икономическите и социалните измерения на влиянието, което емиграцията в семейството оказва върху тях. Интересувахме се от тяхната комуникация, информацията, която споделят, и циркулацията на капитали (културни, социални, икономически) от и към България.На всички тези места говорихме с представители на българската, ромската, турската, помашката и алианската общности, както в двата големи града, така и в селата Вардун, Ябланово, Обител, Беломорци и Дългач.

Всеки от изследователите работи по своя собствена тема. Гл. ас. д-р Пламена Стоянова, например, се фокусира родителите, чиито деца са напуснали страната и са се установили в чужбина. Интервюираните поддържат активна връзка с роднините си, чрез посещения в България и гостувания на възрастните родители извън страната.

Ценен момент в теренното изследване в Търговище и Омуртаг, бе възможността да бъдат интервюирани респонденти от различни етнически групи – българи, роми, турци. В хода на проучването се открои интересна тенденция сред ромските семейства – а именно сериозна инвестиция в строежа на къщи в родните им места, закупуване на нови и стари необитаеми имоти като инвестиция и потенциал за завръщане някой ден. Междувременно в просторните си нови къщи, тези семейства се завръщат единствено в летните месеци.

 

Работни срещи

На втората работна среща по проекта „Културни и социални последици от емиграцията върху българското общество (1990-2019) (ОСТАНАЛИ)“ нашият екип започна и научната работа по проекта. Бяха обсъдени методологичните и теоретични възможности за бъдеща работа. Разгледана бе и съставената до сега библиография, очертаваща основните тематични полета на академичен интерес по отношение на останалите.
Всеки изследовател заяви своя тема, както и географски обхват на бъдещето си теренно етнографско изследване. Така екипът на проекта направи заявка за максимално обхващане на територията на страната и работа сред различни локални и етнически общности. По този начин ще бъде постигнато богатство на данните и база за бъдещи (включително и сравнителни) анализи и изследвания.

Page 3 of 3

Powered by WordPress & Theme by Anders Norén