Въпреки ситуацията с COVID – 19, ние сме щастливи, че успяхме да пътуваме. Посетихме няколко града в различни региони на България, за да поговорим с местните за техния опит като ОСТАНАЛИ в България. Първият ни пост ще разкаже на кратко за работата ни в Търговище, Омуртаг и околните села. В рамките на 5 дни проследихме адаптацията на семействата, изпратили свои роднини в чужбина и се концентрирахме върху културните, икономическите и социалните измерения на влиянието, което емиграцията в семейството оказва върху тях. Интересувахме се от тяхната комуникация, информацията, която споделят, и циркулацията на капитали (културни, социални, икономически) от и към България.На всички тези места говорихме с представители на българската, ромската, турската, помашката и алианската общности, както в двата големи града, така и в селата Вардун, Ябланово, Обител, Беломорци и Дългач.

Всеки от изследователите работи по своя собствена тема. Гл. ас. д-р Пламена Стоянова, например, се фокусира родителите, чиито деца са напуснали страната и са се установили в чужбина. Интервюираните поддържат активна връзка с роднините си, чрез посещения в България и гостувания на възрастните родители извън страната.

Ценен момент в теренното изследване в Търговище и Омуртаг, бе възможността да бъдат интервюирани респонденти от различни етнически групи – българи, роми, турци. В хода на проучването се открои интересна тенденция сред ромските семейства – а именно сериозна инвестиция в строежа на къщи в родните им места, закупуване на нови и стари необитаеми имоти като инвестиция и потенциал за завръщане някой ден. Междувременно в просторните си нови къщи, тези семейства се завръщат единствено в летните месеци.