На 18-21 ноември 2021 г. проектът „Културни и социални последици от емиграцията върху българското общество (1990-2019) (ОСТАНАЛИ) беше представен от своите членове на 53-та годишна конвеция на Асоциацията за славянски, източноевропейски и евразийски изследвания (ASEEES). Докладите бяха обединени от нашия панел „В пресечната точка на културите: мигранти и „останалите“ семейства“ („At the Intersection of Cultures: Migrants and the Left-Behind Family Members“), който зае своято място в програмата на конвенцията на 19 ноември. Нашите доклади бяха представени хибридно – както на място в Ню Орлийнс, Луизиана, така и онлайн от София, България. Разнообразните теми предложиха на вниманието на слушателите предварителните резултати от проведените теренни проучвания и анализи, касаещи децата, партньорите и родителите на мигрантите, както и медийните репрезентации и стереотипите, които обграждат образа на младите интелигентни българи завършили своето образование извън България.

Модератор на панела беше и ръководителят на проекта доц. д-р Мила Маева. Дискутант беше проф. д-р Елена Марушиакова, представител на Университета „Сейнт Андрюз“ Шотландия и ИЕФЕМ – БАН, България.

В контекста на глобализирания свят, усилената мобилност и миграция и модерните процеси по олекотяване на гражданството, научният интерес остава концентриран най-вече върху мигрантите и техния живот в чужбина. Малко проучвания обаче се фокусират върху рефлексиите на емиграцията върху семействата останали в родното място. Панелът обръща внимание на икономическите, културните и социалните промени на общестностите „у дома“, които се случват под въздействието на емиграцията.

В рамките на панела гл. ас. д-р Магдалена Славкова се представи с тема: „Paternal migration and the Gypsy/Roma children in school age” (Родителска миграция и циганските/ромските деца в училищна възраст). Целта на нейния доклад бе да представи въздействието на трудовата миграция и мобилност върху деца в училищна възраст, останали в България. Докато техните собствени деца са в чужбина, възрастните хора поддържат семейството, грижат се за здравето, обучението и благоденствието на внуците си, правят ремонти в домове си с изпращаните пари. Представя се специфичния случай на румъноезичните рудари, чийто модел на миграция се различава от този на циганските/ромските групи и на българското население по отношение отглеждането на техните деца, докато самите родители работят зад граница като нискоквалифициран персонал в сферите на земеделието, туризма, строителството, социално-битовите услуги. Докладът ползва резултати от теренни изследвания, проведени по проект “Останали” и от предишни етнографски проучвания сред рударски семейства.

В своя доклад „Spouses Left-behind – Gender Migration Impact upon Separated Families“, Юлия Попчева и гл. ас. д-р Бехрин Шопова обединиха резултатите от теренните си изследвания, за да представят влиянието на трудовата миграция и мобилност върху разделените семейства и местните общности и по-специално върху социокултурните промени. Сравнителното изследване е проведено в Северозападна България, където предимно жените напускат страната и Югозападна България – с преобладаваща мъжка миграция. Анализите, направени през призмата на половите, поколенчески и конфесионални особености на движенията, показват различните икономически, социални и културни стратегии на българските семейства и тяхната устойчивост в условията на постоянна мобилност.

Гл. ас. д-р Мина Христова представи доклада си на тема: „Останалите: медийни репрезентации, стереотипи и образи“ в Ню Орлийнс. Фокус на нейния интерес е паралелът в изграждането на медийните и обществените репрезентации както на „обикновените хора“ сред мигрантите, така и на тези, които тя нарича „носители на политическата промяна“. Докладът й е базиран върху количествено изследване, проведено в рамките на проекта и представително изследване на социологическа агенция „Тренд“, както и върху медийни публикации. Основната теза е, че докато образът на „обикновените хора“, заминали в чужбина като трудови емигранти, се изгражда плуралистично – с положителни и отрицателни характеристики, то този на младите хора, получили висшето си образование навън е не само положителен, но и е и способен да повлияе кардинално социалните настроения и политическата обстановка в страната.

Гл. ас. д-р Пламена Стоянова представи своята тема „The impact of migration on the seniors left-behind in Bulgaria“ (Миграцията на децата и отражението й върху родителите оставащи в България). Проучването анализира съдбата на съдбата на семействата, чийто деца напускат България след политическите промени през 1989 г. Докладът се фокусира върху ефекта от липсата на вече порасналите деца върху родителите. Засегнат е въпроса как това се отразява върху семейното ежедневие, финансова стабилност и психологическия комфорт на възрастните. Отношенията вътре в семейството, между емигрантите и техните родители, както и динамиката между напусналите страната деца и останалите в България техни братя и сестри, също е тема в проучването.